Егото и суетата
Ех, его, пусто опустело,
тежиш над нас като окови,
владееш ни така умело
и пръскаш в` вените отрови...
Със теб върви и суетата.
(къде без нея е въпросът)
Превръщате във роб душата,
окъсана, сълзяща, боса.
Изригвате като вулкани
в ламтеж за зрители и сцена -
Внушават ни, че сме титани,
а тъй ли е... е друга тема...
19.07.2015.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
