10 may 2020, 9:59

Егото и суетата

  Poesía » Civil
1K 2 12

 

Ех, его, пусто опустело,

тежиш над нас като окови,

владееш ни така умело

и пръскаш в` вените отрови...

 

Със теб върви и суетата.

(къде без нея е въпросът) 

Превръщате във роб душата,

окъсана, сълзяща, боса.

 

Изригвате като вулкани

в ламтеж за зрители и сцена -

Внушават ни, че сме титани,

а тъй ли е... е друга тема...

 

19.07.2015.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Знам.
    Благодаря ти отново.
  • Ако те са ни "крилата", може.
    Благодаря, Димо.
  • Благодаря за хубавите думи, Геновева.
  • Хубаво! А без слава и зрители се живее пълноценно, всеки стига дотам, колкото по-рано, толкова по-добре.
  • За някои личности обаче това не важи. Те се имат за начало и край не само на пътя, но и на вселената. А всеки жив днес, е само утрешната закуска на червеите...
    Благодаря ти за чудесния коментар, Надежда.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...