Егото и суетата

Poesía » Civil

1K 2 12

Ех, его, пусто опустело,

тежиш над нас като окови,

владееш ни така умело

и пръскаш в` вените отрови...

Със теб върви и суетата.

(къде без нея е въпросът)

Превръщате във роб душата,

окъсана, сълзяща, боса.

Изригвате като вулкани

в ламтеж за зрители и сцена -

Внушават ни, че сме титани,

а тъй ли е... е друга тема...

19.07.2015.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mislitel (Георги Каменов)

Знам.
Благодаря ти отново.

2020-05-11T11:06:09+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Ако те са ни "крилата", може.
Благодаря, Димо.

2020-05-11T09:21:22+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Благодаря за хубавите думи, Геновева.

2020-05-10T23:37:23+03:00
Hathor (Геновева Симеонова)

Хубаво! А без слава и зрители се живее пълноценно, всеки стига дотам, колкото по-рано, толкова по-добре.

2020-05-10T21:14:18+03:00
mislitel (Георги Каменов)

За някои личности обаче това не важи. Те се имат за начало и край не само на пътя, но и на вселената. А всеки жив днес, е само утрешната закуска на червеите...
Благодаря ти за чудесния коментар, Надежда.

2020-05-10T12:26:23+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0