May 10, 2020, 9:59 AM

Егото и суетата

  Poetry » Civic
1K 2 12

 

Ех, его, пусто опустело,

тежиш над нас като окови,

владееш ни така умело

и пръскаш в` вените отрови...

 

Със теб върви и суетата.

(къде без нея е въпросът) 

Превръщате във роб душата,

окъсана, сълзяща, боса.

 

Изригвате като вулкани

в ламтеж за зрители и сцена -

Внушават ни, че сме титани,

а тъй ли е... е друга тема...

 

19.07.2015.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Знам.
    Благодаря ти отново.
  • Ако те са ни "крилата", може.
    Благодаря, Димо.
  • Благодаря за хубавите думи, Геновева.
  • Хубаво! А без слава и зрители се живее пълноценно, всеки стига дотам, колкото по-рано, толкова по-добре.
  • За някои личности обаче това не важи. Те се имат за начало и край не само на пътя, но и на вселената. А всеки жив днес, е само утрешната закуска на червеите...
    Благодаря ти за чудесния коментар, Надежда.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....