May 10, 2020, 9:59 AM

Егото и суетата

  Poetry » Civic
1K 2 12

 

Ех, его, пусто опустело,

тежиш над нас като окови,

владееш ни така умело

и пръскаш в` вените отрови...

 

Със теб върви и суетата.

(къде без нея е въпросът) 

Превръщате във роб душата,

окъсана, сълзяща, боса.

 

Изригвате като вулкани

в ламтеж за зрители и сцена -

Внушават ни, че сме титани,

а тъй ли е... е друга тема...

 

19.07.2015.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Знам.
    Благодаря ти отново.
  • Ако те са ни "крилата", може.
    Благодаря, Димо.
  • Благодаря за хубавите думи, Геновева.
  • Хубаво! А без слава и зрители се живее пълноценно, всеки стига дотам, колкото по-рано, толкова по-добре.
  • За някои личности обаче това не важи. Те се имат за начало и край не само на пътя, но и на вселената. А всеки жив днес, е само утрешната закуска на червеите...
    Благодаря ти за чудесния коментар, Надежда.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...