Ех, че скука!
Ех, че скука! Възмутен
пак стоя си вкъщи!
Как ли вече трети ден
времето се мръщи?
Благ и мирен да седя
никак не ме свърта
и за някоя беля
май се поозъртам...
Взимам, без да се мотая,
тенджера голяма.
Вече аз да готвя зная -
виждал съм от мама.
Мисля днес да нягостя́
всички пребогато
със салата от листа́
(май са от мушкато).
Стана време и за дресинг -
грабвам аз оцета.
Ала нещо се отнесох,
капна на паркета!
Малко само, две-три капки...
Или десет-двайсет...
С мойте плюшени чорапки
ги попих, не бой се!
Ала пък сега - беда!
Никак не върви
на прославен кулинар
бос тъй да седи...
Смело почвам да тършувам
в шкафа за обувки.
Най-красивите обувам -
токчета със джувки!
Ала сигурно съм млад
за да проумея -
мама как, щом ме видя,
плаче и се смее?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
Браво ти, Меги! 
