14.11.2015 г., 18:52

Ех, листа, листа ...

424 0 0

Ех, листа листа ...

трябва ли да падате през есента?

Умирате с въздишка откровена

доворшвайки приказната си поема.

 

Защо напускате живота пак?

Защо не си стоите вечно по местата?

Или просто ви обгръща страх,

от повея на лудостта и самотата.

 

Сигурно не ви се вижда и слуша,

как хората се хващаме гуша за гуша,

сигурно тъжите, за вместо птичи песни

да чувате гласовете ни бесни.

 

Ех, листа, листа ...

вие знаете какво е грубостта.

Едва ли я познавахте такава,

преди човека да забрави за морала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...