Ех, листа листа ...

трябва ли да падате през есента?

Умирате с въздишка откровена

доворшвайки приказната си поема.

Защо напускате живота пак?

Защо не си стоите вечно по местата?

Или просто ви обгръща страх,

от повея на лудостта и самотата.

Сигурно не ви се вижда и слуша,

как хората се хващаме гуша за гуша,

сигурно тъжите, за вместо птичи песни

да чувате гласовете ни бесни.

Ех, листа, листа ...

вие знаете какво е грубостта.

Едва ли я познавахте такава,

преди човека да забрави за морала.