Ех, листа листа ...
трябва ли да падате през есента?
Умирате с въздишка откровена
доворшвайки приказната си поема.
Защо напускате живота пак?
Защо не си стоите вечно по местата?
Или просто ви обгръща страх,
от повея на лудостта и самотата.
Сигурно не ви се вижда и слуша,
как хората се хващаме гуша за гуша,
сигурно тъжите, за вместо птичи песни
да чувате гласовете ни бесни.
Ех, листа, листа ...
вие знаете какво е грубостта.
Едва ли я познавахте такава,
преди човека да забрави за морала.
© Райна All rights reserved.