Ех, любов!
Ех, любов! Без тебе е безвремие,
безцелно преминават дните...
И болестта на нашето съвремие
незабелязано краде мечтите.
Погълнати от стрес и от умора,
едно “обичам те” не казваме на ден.
В живота на съвременните хора
за любовта забравихме съвсем.
В стремежа за богатство и за слава
поставихме душата си във клетка.
Животът взема за това, което дава...
а любовта отнема пак за наша сметка.
Накрая ще се потопим във вечността,
ще се сбогуваме със слава и имоти.
Едва тогава ще признаем лудостта,
че сме живели като пълни идиоти!
безцелно преминават дните...
И болестта на нашето съвремие
незабелязано краде мечтите.
Погълнати от стрес и от умора,
едно “обичам те” не казваме на ден.
В живота на съвременните хора
за любовта забравихме съвсем.
В стремежа за богатство и за слава
поставихме душата си във клетка.
Животът взема за това, което дава...
а любовта отнема пак за наша сметка.
Накрая ще се потопим във вечността,
ще се сбогуваме със слава и имоти.
Едва тогава ще признаем лудостта,
че сме живели като пълни идиоти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Уорендър Всички права запазени
