1.04.2009 г., 12:53 ч.

Ех, любов 

  Поезия » Любовна
772 0 2

Черни-черни ръце ближат струните на китарата.
Дъжд. В тъмен час ветрец играе валс със завесата на задимена стаичка.
Подивял, без глас, аз пиша час след час, но все вися на едничка сричка.
Болката се протаква и става тъпа, като удар с празна бутилка в тила.
Две ръце, стискат едно цяло. Времето изтича през процепите между пръстите.
Две очи, две сълзи и празно.
Обичах я повече.
Отиде си.
Няма място, няма въздух и утеха.
Няма смисъл, няма радост и успехи.
Гняв остана
и
тя засмяна
на стари снимки,
а на гърба изписани
"с любов"...

Eх, любов,
къде се дяна?

© Серафим Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Или да смениш категорията.
  • Може би трябва да го пооформиш!
    Идеята е хубава, но има какво да се коригира!
    Без лоши чувства
    Усмихнат ден!
Предложения
: ??:??