Ех, любов
Черни-черни ръце ближат струните на китарата.
Дъжд. В тъмен час ветрец играе валс със завесата на задимена стаичка.
Подивял, без глас, аз пиша час след час, но все вися на едничка сричка.
Болката се протаква и става тъпа, като удар с празна бутилка в тила.
Две ръце, стискат едно цяло. Времето изтича през процепите между пръстите.
Две очи, две сълзи и празно.
Обичах я повече.
Отиде си.
Няма място, няма въздух и утеха.
Няма смисъл, няма радост и успехи.
Гняв остана
и
тя засмяна
на стари снимки,
а на гърба изписани
"с любов"...
Eх, любов,
къде се дяна?
© Серафим All rights reserved.
