Ех, народе беден,
колко много ти търпиш-
смачкан, гладен, унизен
на ръба стоиш.
На ръба на бедността,
на глада и на смъртта.
Кой за тебе да помисли,
участта ти тежка да осмисли?
Депутатите са тъй заети -
евроинтеграцията гонят.
Все за пустите пари проклети
кой повече да вземе спорят.
А ти, Народе беден,
все ще чакаш светъл ден.
Дано и тебе те огрее
от песента, която за НАТО се пее!
2005 год.
© Румяна Всички права запазени