Ех, Науко
Ех, науко, носила си слава,
ала все натискат да мълчиш.
Кой ще позволи да избуяваш,
ако ти не му се подчиниш?
Ех, науко, ти наивна, скромна,
пак със тебе правят си игра.
Твоят разум банка е огромна,
но крадат те с мерзост и лъжа.
То защо са будни хора тука,
дето имат знание, морал?
Трябва ти голям късмет и слука,
щом кебапче никой не е ял.
Ти заложница си на зевзеци,
дето искат да те видят в кал.
Че владеят ни нас безпросветци –
няма по-голям от туй провал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
