10.10.2018 г., 17:48

Ех, проза - делнична и сива!...

994 11 24

Издавам книга. Тя - прекрасна!...

Бе, как наредих тез слова?

Ще стане хит - това е ясно!

И кво ще следва от  това?...

 

За мене статии ще пишат,

с  великите ще ме сравнят

и ученички ще  въздишат,

тълпи след мене ще вървят!

 

Ликът ми  вечер от екрана

ще бъде гост във  всеки дом,

известен в месец-два  ще стана

със фенове почти милион!

 

Ще гледам умно от стената

във всяка школска стая, знам,

ще  бъда  VIP във занаята,

със Шекспир  ще деля мегдан!...

 

Уф,  пак звъни ми телефона

и нямам нито миг покой!...

Така е щом съм VIP-персона!...

Но кой сега ме буди, кой?...

 

Жената ръга ме в ребрата:

„Будилникът за теб звъни!...

Не се завивай през главата,

стани  прасето  нахрани!...”

 

Ех, проза – делнична и сива!...

А бе такъв прекрасен сън!...

Една илюзия красива!...

Съсипа  всичко този звън!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!...
    Взаимни са чувствата ни!...
  • За мен е чест, Роберт, да ме наречеш така!... Знаеш, че си един от поетите, на които се възхищавам и от които се уча...
  • Благодаря, Албена!...Просто се старая да ви бъде интересно на моята страница, Приятелко!...
  • От ръгането в ребрата до края вече не можех да спра да се смея на глас!...Как може да си такъв майстор и на сериозната, и на хумористичната поезия?!... Възхищавам ти се и се наслаждавам на таланта ти!
  • Ирина, по-добре не съжалявай, че не сънуваш, защото не се знае какво ще ти се привиди нощем!...Ако е нещо хубаво - добре, ами ако е някоя ужасия,а?!...Или някой чужд мъж до теб?...Какво правваш тогава?!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...