Ех, проза - делнична и сива!...
Издавам книга. Тя - прекрасна!...
Бе, как наредих тез слова?
Ще стане хит - това е ясно!
И кво ще следва от това?...
За мене статии ще пишат,
с великите ще ме сравнят
и ученички ще въздишат,
тълпи след мене ще вървят!
Ликът ми вечер от екрана
ще бъде гост във всеки дом,
известен в месец-два ще стана
със фенове почти милион!
Ще гледам умно от стената
във всяка школска стая, знам,
ще бъда VIP във занаята,
със Шекспир ще деля мегдан!...
Уф, пак звъни ми телефона
и нямам нито миг покой!...
Така е щом съм VIP-персона!...
Но кой сега ме буди, кой?...
Жената ръга ме в ребрата:
„Будилникът за теб звъни!...
Не се завивай през главата,
стани прасето нахрани!...”
Ех, проза – делнична и сива!...
А бе такъв прекрасен сън!...
Една илюзия красива!...
Съсипа всичко този звън!...
© Роберт All rights reserved.
