10 окт. 2018 г., 17:48

Ех, проза - делнична и сива!...

987 11 24

Издавам книга. Тя - прекрасна!...

Бе, как наредих тез слова?

Ще стане хит - това е ясно!

И кво ще следва от  това?...

 

За мене статии ще пишат,

с  великите ще ме сравнят

и ученички ще  въздишат,

тълпи след мене ще вървят!

 

Ликът ми  вечер от екрана

ще бъде гост във  всеки дом,

известен в месец-два  ще стана

със фенове почти милион!

 

Ще гледам умно от стената

във всяка школска стая, знам,

ще  бъда  VIP във занаята,

със Шекспир  ще деля мегдан!...

 

Уф,  пак звъни ми телефона

и нямам нито миг покой!...

Така е щом съм VIP-персона!...

Но кой сега ме буди, кой?...

 

Жената ръга ме в ребрата:

„Будилникът за теб звъни!...

Не се завивай през главата,

стани  прасето  нахрани!...”

 

Ех, проза – делнична и сива!...

А бе такъв прекрасен сън!...

Една илюзия красива!...

Съсипа  всичко този звън!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!...
    Взаимни са чувствата ни!...
  • За мен е чест, Роберт, да ме наречеш така!... Знаеш, че си един от поетите, на които се възхищавам и от които се уча...
  • Благодаря, Албена!...Просто се старая да ви бъде интересно на моята страница, Приятелко!...
  • От ръгането в ребрата до края вече не можех да спра да се смея на глас!...Как може да си такъв майстор и на сериозната, и на хумористичната поезия?!... Възхищавам ти се и се наслаждавам на таланта ти!
  • Ирина, по-добре не съжалявай, че не сънуваш, защото не се знае какво ще ти се привиди нощем!...Ако е нещо хубаво - добре, ами ако е някоя ужасия,а?!...Или някой чужд мъж до теб?...Какво правваш тогава?!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...