ЕХ, ВРЕМЕ, ВРЕМЕ!!!
Ех, време, време!
Защо препускаш с бясна скорост
по магистралата на живота
и оставяш след себе си само
спомени, разбити сърца,
несбъднати мечти,
нереализирани стремежи !
Заличаваш любими лица,
тъжни случки, бели спомени,
черни страдания...
Ех, време, време!
Ти натрупваш всичко в една съвкупност,
способна да приеме, понесе и погълне
всичко като една бездна,
една малка уникална вселена,
наречена душа!
И ни остава една сляпа надежда,
че там някъде в края на пътуването
ще се появи едно ново начало,
едно друго измерение,
по-различно и по-светло,
където душите ще са щастливи и вечни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светльо Златанов Всички права запазени
