Ехо
Пак споменен шепот,
отново и отново...
Сред мъчителни нощи,
мълчани дълбоко, дълбоко...
Желани невъзможно,
кътани разкаяно...
Както ехото е по-силно
от породилия го звук
и отгласът по-бърз
от тласъка начален...
А с угризения сме пълни,
не сме долюбили...
В тревога, радост смътна,
молитва сме разпръсната
на две души - фантоми,
осъдени да сме повторно...
отново и отново...
Сред мъчителни нощи,
мълчани дълбоко, дълбоко...
Желани невъзможно,
кътани разкаяно...
Както ехото е по-силно
от породилия го звук
и отгласът по-бърз
от тласъка начален...
А с угризения сме пълни,
не сме долюбили...
В тревога, радост смътна,
молитва сме разпръсната
на две души - фантоми,
осъдени да сме повторно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
