21.02.2011 г., 10:32

Ей така

2.4K 0 26

Болно ми е, ако някой –

ей така,

от живота ми си тръгне

без причина

и протегнатата ми ръка

празна във пространството

застине!

Ако ме забрави –

ей така,

като вещ захвърлена

в долапа,

без да каже „сбогом” –

мълчешком ,

външната врата ,

ако захлопне!

Болно ми е, ако някой –

ей така,

от трапезата ми стане

и си тръгне,

с обещание, че

някой ден..

може би..

навярно...

ще се върне...

И ако попитам:

Как?

Защо ненадейно

и без обяснение ?

Вместо да ми каже:

„Ей така” –

си измисли празно извинение –

за това, че много съм добра,

че съм супер,

но така се случи...

Аз ще тръшна външната врата!

И дори след него ще заключа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Финалът е разбиващ, Ваня! Толкова мъдрост, събрана в едно стихотворение! Поздравявам те, миличка!
  • Честит Рожден Ден, мила!
    Нека броят на хубавите преживявания винаги да надделява с решително мнозинство над дребните и досадни ежедневности в живота ти!
    Бъди щастлива и обичана до невероятност и все така истинска!
  • Тъжно е, но се случва понякога и така,
    но ти вдигни глава и напред продължи,
    повярвай на новата мечта, която ще
    отключи нова врата, миналото с пепел
    посипи, животът нови радости ще ти дари...
    Много искрен и докосващ сърцето стих!
    ПОЗДРАВИ!!!
  • Браво, Вани! Барона
  • Споделям тъгата, зная какво е усещането...
    Поздрави за този стих, Ванечка!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...