Болно ми е, ако някой –
ей така,
от живота ми си тръгне
без причина
и протегнатата ми ръка
празна във пространството
застине!
Ако ме забрави –
ей така,
като вещ захвърлена
в долапа,
без да каже „сбогом” –
мълчешком ,
външната врата ,
ако захлопне!
Болно ми е, ако някой –
ей така,
от трапезата ми стане
и си тръгне,
с обещание, че
някой ден..
може би..
навярно...
ще се върне...
И ако попитам:
Как?
Защо ненадейно
и без обяснение ?
Вместо да ми каже:
„Ей така” –
си измисли празно извинение –
за това, че много съм добра,
че съм супер,
но така се случи...
Аз ще тръшна външната врата!
И дори след него ще заключа!
© Ваня Иванова All rights reserved.