Feb 21, 2011, 10:32 AM

Ей така

  Poetry » Other
2.4K 0 26

Болно ми е, ако някой –

ей така,

от живота ми си тръгне

без причина

и протегнатата ми ръка

празна във пространството

застине!

Ако ме забрави –

ей така,

като вещ захвърлена

в долапа,

без да каже „сбогом” –

мълчешком ,

външната врата ,

ако захлопне!

Болно ми е, ако някой –

ей така,

от трапезата ми стане

и си тръгне,

с обещание, че

някой ден..

може би..

навярно...

ще се върне...

И ако попитам:

Как?

Защо ненадейно

и без обяснение ?

Вместо да ми каже:

„Ей така” –

си измисли празно извинение –

за това, че много съм добра,

че съм супер,

но така се случи...

Аз ще тръшна външната врата!

И дори след него ще заключа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Финалът е разбиващ, Ваня! Толкова мъдрост, събрана в едно стихотворение! Поздравявам те, миличка!
  • Честит Рожден Ден, мила!
    Нека броят на хубавите преживявания винаги да надделява с решително мнозинство над дребните и досадни ежедневности в живота ти!
    Бъди щастлива и обичана до невероятност и все така истинска!
  • Тъжно е, но се случва понякога и така,
    но ти вдигни глава и напред продължи,
    повярвай на новата мечта, която ще
    отключи нова врата, миналото с пепел
    посипи, животът нови радости ще ти дари...
    Много искрен и докосващ сърцето стих!
    ПОЗДРАВИ!!!
  • Браво, Вани! Барона
  • Споделям тъгата, зная какво е усещането...
    Поздрави за този стих, Ванечка!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....