Ей тук ненужни са слова
четейки "Защо?" от усмивчицата
Нима наричаш загуба на време
една любов, родена от искра?
Дори и самотата да ти тегне,
любов ли е, пази я до смъртта!
Нима щадиш очите си за нея,
омразата нима е по-добра?
Дори душата ти да залинее,
в очите гледай само любовта!
Защо да чакаш ли? Защото
единствено достойно на света -
макар болезнено жестоко -
е да очакваш любовта.
Сълзата... О, сълзата е безценна,
когато е родена в чистота,
а чистотата пък е драгоценна
единствено при любовта.
И най-накрая ти си права -
ей тук ненужни са слова:
щом коленичиш пред олтара,
разбрала би те любовта.
Нима наричаш загуба на време
една любов, родена от искра?
Дори и самотата да ти тегне,
любов ли е, пази я до смъртта!
Нима щадиш очите си за нея,
омразата нима е по-добра?
Дори душата ти да залинее,
в очите гледай само любовта!
Защо да чакаш ли? Защото
единствено достойно на света -
макар болезнено жестоко -
е да очакваш любовта.
Сълзата... О, сълзата е безценна,
когато е родена в чистота,
а чистотата пък е драгоценна
единствено при любовта.
И най-накрая ти си права -
ей тук ненужни са слова:
щом коленичиш пред олтара,
разбрала би те любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
