yulia (Юлия Работова)
49 196
7.06.2009 г., 18:18 ч.

Ежедневие 

  Поезия
402 0 2

Днес пристигам в час

и какво да видя аз:

пак дъската черна

ме зове, зове пред вас.

Тъй ми се отщява,

тъй ми причернява!

Кой ще ме спаси

в този труден миг?

Тук и там поглеждам,

някой все помага...

После... изненади

"сгряват ни душите:

Лист си пригответе

и въпроса запишете!"

Всеки с лист и химикалка

почва да се изявява:

кой с пищов в ръкава,

кой в учебника надзърта,

всеки бърза да преписва.

Краят на часа дойде -

слава тебе, боже!...

Но - звънец! - уви

следващият идва:

в чудо се видях -

трябва стихове да пиша.

Какво сега да сторя?

Мислите съвсем са боси.

И въпреки това реших:

стих до стих наредих.

Чуе ли го някой,

лошо ще му стане.

Другояче и не може:

почвам пак да се тревожа...

 

Тъй минава ден след ден,

изнизва се една година.

А този закачлив рефлен

ще ви напомня, че ни има!

© Юлия Работова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да...напомни ме,че ме има.Имам спомени и са чудесни!Прегръщам те!
  • в чест на прекрасното ни ученическо детство...а и малко от миналите спомени...
Предложения
: ??:??