Ежедневие
Днес пристигам в час
и какво да видя аз:
пак дъската черна
ме зове, зове пред вас.
Тъй ми се отщява,
тъй ми причернява!
Кой ще ме спаси
в този труден миг?
Тук и там поглеждам,
някой все помага...
После... изненади
"сгряват ни душите:
Лист си пригответе
и въпроса запишете!"
Всеки с лист и химикалка
почва да се изявява:
кой с пищов в ръкава,
кой в учебника надзърта,
всеки бърза да преписва.
Краят на часа дойде -
слава тебе, боже!...
Но - звънец! - уви
следващият идва:
в чудо се видях -
трябва стихове да пиша.
Какво сега да сторя?
Мислите съвсем са боси.
И въпреки това реших:
стих до стих наредих.
Чуе ли го някой,
лошо ще му стане.
Другояче и не може:
почвам пак да се тревожа...
Тъй минава ден след ден,
изнизва се една година.
А този закачлив рефлен
ще ви напомня, че ни има!
© Юлия Работова All rights reserved.
