yulia (Юлия Работова)
49 196
7 jun 2009, 18:18

Ежедневие 

  Poesía
401 0 2

Днес пристигам в час

и какво да видя аз:

пак дъската черна

ме зове, зове пред вас.

Тъй ми се отщява,

тъй ми причернява!

Кой ще ме спаси

в този труден миг?

Тук и там поглеждам,

някой все помага...

После... изненади

"сгряват ни душите:

Лист си пригответе

и въпроса запишете!"

Всеки с лист и химикалка

почва да се изявява:

кой с пищов в ръкава,

кой в учебника надзърта,

всеки бърза да преписва.

Краят на часа дойде -

слава тебе, боже!...

Но - звънец! - уви

следващият идва:

в чудо се видях -

трябва стихове да пиша.

Какво сега да сторя?

Мислите съвсем са боси.

И въпреки това реших:

стих до стих наредих.

Чуе ли го някой,

лошо ще му стане.

Другояче и не може:

почвам пак да се тревожа...

 

Тъй минава ден след ден,

изнизва се една година.

А този закачлив рефлен

ще ви напомня, че ни има!

© Юлия Работова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да...напомни ме,че ме има.Имам спомени и са чудесни!Прегръщам те!
  • в чест на прекрасното ни ученическо детство...а и малко от миналите спомени...
Propuestas
: ??:??