18.06.2023 г., 12:07

Ежедневно политическо

439 0 12

Насън живеем, пò е лесно,

наяве –  в робски вилает,

без истина, любов и честност,

растем си – роби сме безчет.

 

Отвън диктуват директиви

и ще ни вкарат във война,

мечтите им са уродливи,

но ги натрапват, ей ги нá.

 

Все някой друг да изпълнява

световният им дневен ред,

а те с фалшива чест и слава

да се окичат пак отпред.

 

До нас се бият двама братя,

а чичо Сам с възторг прочут

за мир се бори  наобратно

в Европа – колективен луд. 

 

По бедност сме на първо място

по лазене – с най-горен чин,

към бездната се носим бясно

отпред с пореден кучи син.

 

Забравих, те сега са двама –

от либерален кух обхват,

дует пореден от измама

с безличен, хищен миши цвят.

 

Правителство от ламарина,

вкусът напомня на лъжа

и смет се трупа не за крина,

за тонове, затуй тъжа.

 

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Милена, Милена...
  • Благодаря! Подобно!
  • Така. Аз каска също не ви препоръчвам, не мисля, че знаете как се носи, но ви препоръчвам учебник по граматика. Първо дума "нахлюпвам" не съществува. Второ "някой ситуации" в литературен сайт е просто трагедия. Успех в прогимназията!
  • Определено не ми е необходима каска, за да анализирам някой ситуации.
  • Тоест вие сте много, ама много по-прозорлива личност от мен и всичко ви е ясно, дори и без операцията по "нахлюпването"?...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...