Ежедневно политическо
Насън живеем, пò е лесно,
наяве – в робски вилает,
без истина, любов и честност,
растем си – роби сме безчет.
Отвън диктуват директиви
и ще ни вкарат във война,
мечтите им са уродливи,
но ги натрапват, ей ги нá.
Все някой друг да изпълнява
световният им дневен ред,
а те с фалшива чест и слава
да се окичат пак отпред.
До нас се бият двама братя,
а чичо Сам с възторг прочут
за мир се бори наобратно
в Европа – колективен луд.
По бедност сме на първо място
по лазене – с най-горен чин,
към бездната се носим бясно
отпред с пореден кучи син.
Забравих, те сега са двама –
от либерален кух обхват,
дует пореден от измама
с безличен, хищен миши цвят.
Правителство от ламарина,
вкусът напомня на лъжа
и смет се трупа не за крина,
за тонове, затуй тъжа.
© Милена Френкева All rights reserved.
Подобно!