18 jun 2023, 12:07

Ежедневно политическо

  Poesía
437 0 12

Насън живеем, пò е лесно,

наяве –  в робски вилает,

без истина, любов и честност,

растем си – роби сме безчет.

 

Отвън диктуват директиви

и ще ни вкарат във война,

мечтите им са уродливи,

но ги натрапват, ей ги нá.

 

Все някой друг да изпълнява

световният им дневен ред,

а те с фалшива чест и слава

да се окичат пак отпред.

 

До нас се бият двама братя,

а чичо Сам с възторг прочут

за мир се бори  наобратно

в Европа – колективен луд. 

 

По бедност сме на първо място

по лазене – с най-горен чин,

към бездната се носим бясно

отпред с пореден кучи син.

 

Забравих, те сега са двама –

от либерален кух обхват,

дует пореден от измама

с безличен, хищен миши цвят.

 

Правителство от ламарина,

вкусът напомня на лъжа

и смет се трупа не за крина,

за тонове, затуй тъжа.

 

  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Милена, Милена...
  • Благодаря! Подобно!
  • Така. Аз каска също не ви препоръчвам, не мисля, че знаете как се носи, но ви препоръчвам учебник по граматика. Първо дума "нахлюпвам" не съществува. Второ "някой ситуации" в литературен сайт е просто трагедия. Успех в прогимназията!
  • Определено не ми е необходима каска, за да анализирам някой ситуации.
  • Тоест вие сте много, ама много по-прозорлива личност от мен и всичко ви е ясно, дори и без операцията по "нахлюпването"?...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...