Ежко

Ежко
Там във горската дъбрава,
под едно дръвче на сянка
Ежко сладко се прозява
от следобедната дрямка.
Неговата мама Ежка
имаше си грижа тежка.
дъщеричката Ежана
пак е нещо разболяна.
Тя лежи си под юргана,
че корема я боли.
Свита на кълбо остана
до следобеда дори.
Майчица на ежко каза
-Сестричката ти пак е болна
трябва нещо да направим
на крака да я изправим.
-Хайде мама ти да идеш
крушки да сбереш в гората
дали узрели са да видиш
нищо не яде горката.
Тръгна Ежко не се бави
той сестра си да избави
от болежката голяма,
че обичат се те двама.
Тича по пътечки криви
по полянки и долинки
крушки някакви намери 
дето паднали саминки.
Седна малко да почине
да похапне там на сянка.
Докато умора мине
се отпусна в сладка дрямка.
Той поспал е малко време,
сякаш още му се дреме,
но да спи сега небива
трябва в къщи да отива.
Сбрал на своите бодлички
крушки капнали самички
много меки ароматни
жълти като златни.
На сестричката Ежана,
че не е яла вчера отзарана
ще даде да си похапне
крушки меки ароматни.
Щом видя го мама Ежка
на душата и олекна,
че прибрало се ежлето
с крушки златни на гръбчето.
Дъщеричката Ежана
да лекува тя захвана.
бързо чайче и свари
от жълти крушови кори.
После сладко тя направи
да ядът със бате ежко
да са много много здрави 
на коремче да не им е тежко.
Мама много е доволна 
от синчето работливо
Ежана вече не е болна
пак семейство е щастливо.
Ивелина Вречкова