Тази есен - под брезите
в пожълтелите гори,
Ежко Бежко - сред тревите
дом реши да построи!
Той покри със суха папрат
ниско, клонесто дърво.
И затърси - сред гората -
мъх за своето легло.
Хвана - стръмната пътека
край високите скали,
и след метри мерна в клека,
Баба Меца - да лежи!
Тя, сред храстите коприва
бе изпънала крака!
Май бе паднала накриво
от съседната ела!
Ежко… бързо я прегледа,
пулса в миг й провери.
Меца беше страшно бледа
и с разплакани очи!
Той я пипна - над корема,
и разбра, че е в беда:
Меца бе със тежка хрема
и с цицина на глава!
Без - секунда да се бави
от гърба си сне игли.
С тях - инжекция направи
и до Меца доближи.
Боцна я - по всички лапи,
по ушите и в гърба!
Спретна й - ежкотерапия!
Даже боцна я в носа!
Мигом, Меца се почувства
от бодлите по-добре.
В храсталака се отпусна,
спря от болка да реве.
Гушна, Ежко, сред гората!
Взе да му, благодари!
От сърце - за добротата,
буре мед му подари!
Юри
Йовев
Октомври
2022 г.
© Yuri Yovev Всички права запазени