Еклесиаст 3:7
Мълчи, когато шумен и себичен,
светът въздига своя Вавилон,
а гнусният, от червеи привличан,
преследва мимолетния си трон.
Реки от кръв за него ще проточи
и с хълмове от кости ще плати.
Подобно нерез ще грухти и лочи
помията, която го лъсти.
Мълчи, когато сред тълпи безчестни
вещае култ падение и срам.
Че те самите са прочетен вестник.
Завет без Бог. И Ева без Адам.
Женихът им - най-бляскаво лустросан
от ден до пладне - вече е ръждив.
Не им напомня Виа Долороса,
но Ирод - с бесовете нечестив.
Мълчи, когато с крясъци и злоба
светът пробожда Вечния Христос,
и ражда се в човешката утроба
всевластния диктат на всяка злост.
Двуостър е езикът на змията.
Не ще го надприказваш. Замълчи.
Че гледат върху Злото по земята
на Господ справедливите очи.
Мълчи... И Бог за теб ще проговори.
Гласът Му твоя дух ще освети,
за да отхвърлиш земните коптори
и всичките им блазнещи врати...
Гласът е зов, когато се въздига,
и в Святото молитвено твори.
Надмогнал Зло, решетка и верига -
извикай към Небето...
Говори!
(Бакърена паничка)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
