30.07.2008 г., 22:01

ЕКМ

1.8K 0 0
     

Едно едничко нещо искам -

Мъничко любов.

Искам, но не мога да я имам.

Леглото празно е - защо?

Къде да търся любов?

И защо да развалям едно приятелство?

Рискът да поема ли 

И да му призная, че го желая?

Личи ли ми?

Откъде да зная!?!

Вече съм голяма, но

Мислите си как да призная?

И заслужава ли си нещо

Лекомислено да правя?...

Е гаси кашата ми е в главата!

Вярвям, че си обича приятелката...

 

Час: 15:27          17. 05. 2005 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Герджикова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...