30 июл. 2008 г., 22:01

ЕКМ

1.9K 0 0
     

Едно едничко нещо искам -

Мъничко любов.

Искам, но не мога да я имам.

Леглото празно е - защо?

Къде да търся любов?

И защо да развалям едно приятелство?

Рискът да поема ли 

И да му призная, че го желая?

Личи ли ми?

Откъде да зная!?!

Вече съм голяма, но

Мислите си как да призная?

И заслужава ли си нещо

Лекомислено да правя?...

Е гаси кашата ми е в главата!

Вярвям, че си обича приятелката...

 

Час: 15:27          17. 05. 2005 г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Герджикова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...