tamlin (Иван Проданов)
29 6
12.09.2008 г., 22:00 ч.

Експеримент 

  Поезия
470 0 2

Безкрайна и несекваща,

разрастваща се

              с времето

                         игра...

                                  на страх.

 

Студени каменни фасади, 

но всеки 

       днес

          се крие

                сполучливо

                                 в тях.

 

Поток от думи –

нула,

като мярка 

за количество

                  полезна

                       информация.

 

Бариери,

леки като въздуха

и непреодолимо здрави.

Примитивизация.

 

Стои той/тя

пред аудиторията

и говори,

но не вниква,

          концентриран,

                             влюбен

в своята

            привидна

                     и измамна

                                  красота.

 

Неспирно

трака в цеха

пресата -

за ден

        стотици

              бълва копия.

Нима е творчество това?

© Иван Проданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления!!!
  • Мда, напоследък и аз не спирам да мисля по тази тема..накъде отива всичко.И ме натъжава доста на моменти.
    Поздравления за хубавия стих.
Предложения
: ??:??