12.09.2008 г., 22:00

Експеримент

621 0 2

Безкрайна и несекваща,

разрастваща се

              с времето

                         игра...

                                  на страх.

 

Студени каменни фасади, 

но всеки 

       днес

          се крие

                сполучливо

                                 в тях.

 

Поток от думи –

нула,

като мярка 

за количество

                  полезна

                       информация.

 

Бариери,

леки като въздуха

и непреодолимо здрави.

Примитивизация.

 

Стои той/тя

пред аудиторията

и говори,

но не вниква,

          концентриран,

                             влюбен

в своята

            привидна

                     и измамна

                                  красота.

 

Неспирно

трака в цеха

пресата -

за ден

        стотици

              бълва копия.

Нима е творчество това?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Проданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!!!
  • Мда, напоследък и аз не спирам да мисля по тази тема..накъде отива всичко.И ме натъжава доста на моменти.
    Поздравления за хубавия стих.

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...