12 сент. 2008 г., 22:00

Експеримент

619 0 2

Безкрайна и несекваща,

разрастваща се

              с времето

                         игра...

                                  на страх.

 

Студени каменни фасади, 

но всеки 

       днес

          се крие

                сполучливо

                                 в тях.

 

Поток от думи –

нула,

като мярка 

за количество

                  полезна

                       информация.

 

Бариери,

леки като въздуха

и непреодолимо здрави.

Примитивизация.

 

Стои той/тя

пред аудиторията

и говори,

но не вниква,

          концентриран,

                             влюбен

в своята

            привидна

                     и измамна

                                  красота.

 

Неспирно

трака в цеха

пресата -

за ден

        стотици

              бълва копия.

Нима е творчество това?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Проданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления!!!
  • Мда, напоследък и аз не спирам да мисля по тази тема..накъде отива всичко.И ме натъжава доста на моменти.
    Поздравления за хубавия стих.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...