12 sept 2008, 22:00

Експеримент

  Poesía
620 0 2

Безкрайна и несекваща,

разрастваща се

              с времето

                         игра...

                                  на страх.

 

Студени каменни фасади, 

но всеки 

       днес

          се крие

                сполучливо

                                 в тях.

 

Поток от думи –

нула,

като мярка 

за количество

                  полезна

                       информация.

 

Бариери,

леки като въздуха

и непреодолимо здрави.

Примитивизация.

 

Стои той/тя

пред аудиторията

и говори,

но не вниква,

          концентриран,

                             влюбен

в своята

            привидна

                     и измамна

                                  красота.

 

Неспирно

трака в цеха

пресата -

за ден

        стотици

              бълва копия.

Нима е творчество това?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Проданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления!!!
  • Мда, напоследък и аз не спирам да мисля по тази тема..накъде отива всичко.И ме натъжава доста на моменти.
    Поздравления за хубавия стих.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...