Безкрайна и несекваща,
разрастваща се
с времето
игра...
на страх.
Студени каменни фасади,
но всеки
днес
се крие
сполучливо
в тях.
Поток от думи –
нула,
като мярка
за количество
полезна
информация.
Бариери,
леки като въздуха
и непреодолимо здрави.
Примитивизация.
Стои той/тя
пред аудиторията
и говори,
но не вниква,
концентриран,
влюбен
в своята
привидна
и измамна
красота.
Неспирно
трака в цеха
пресата -
за ден
стотици
бълва копия.
Нима е творчество това?
© Иван Проданов Todos los derechos reservados