Екстаз
Екстаз
С нощта изпъждаме луната да не свети,
обличаме се в черно доземи и навсегда.
Стърчат от мечове освирепели розите:
- о, римляни тщеславни, защо изплетохте
на кроткия Иисус венеца на смъртта?
Отвън разстрел от чужди гласове,
изплашват въздуха, а той, инфант, трепери...
- кога ще съмне? И няма ли поне
в зори ранила птица да ме вземе?
Хрилете ми от въздуха са черни
и сквернословят орбитите...
Света го няма – от господевите глаза
се ронят кванти. До миглите ми
някой ангел излива туш с небесна жар.
Туй сън ли бе, или те имаше до мене?
Помазаница непозната! Искрят елейно
ириси от черни щъркелови отражения...
отде да знам, че съм оставена от птица –
червено уроки и синя прежда, по тръните
висят причастия... Пу! До три пъти по три конеца
връзвам. Ах, как боли! И стяга кукувича
примка Мариината ми обител....
Не съм човек, а Витлеемска жрица!
Раздирам дрехата до бяло. И се съмва!
Кървава зора в утробата на младенец...
Бяла съм, бяла, юначе, бяла за тебе,
но не за да плача! Облачни дрипи по мене,
в облачна орис родена... за да те мъча,
любовнико, люто от март до декември...
во грешната нощ на Игнажден, во тевното...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени