11.09.2023 г., 9:29

Екстрасенсът от Варна

401 4 1

ЕКСТРАСЕНСЪТ ОТ ВАРНА

 

Аз цял живот съм плакал без сълзи, денят ми се превръща в лична драма,

щом зърна хромав просяк да пълзи – и да си мъкне чашката към храма,

щом подаде ми тъжната Жена на гробището късче топла пица,

щом веят украински знамена дебилите! – над Дунав и Марица!

Щом в парка на момченце с колело му падне омазнената верига,

щом келнерът ме гледа адски зло, бакшишът му е малко – и не стига,

 

щом в автобуса някой стар тъпак изплюе се под мръсната седалка,

щом си помисля – вечният бедняк! – без ремарке е всяка катафалка,

щом призори зора се зазорѝ – а все така не чезне нийде мракът,

щом всичко е пари, пари, пари! – и всякъде от мен жълтици чакат.

До днес ни с едного не съм бил лош! – в безмълвните си римни обиколки.

Готов съм да платя – до сетен грош! – и да спестя ужасните ви болки.

 

10 септемврий 2023 г.

гр. Варна, 13, 10 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...