28.05.2007 г., 8:04 ч.
Екзекуция
Днес беся страховете си. По изгрев...
Сто нощи плетох им въжето.
По пръстите ми дързостта се стича.
Затягам възела със шепот:
- И нека, Господи, да заобичам себе си,
да си простя и тази моя вяра,
че заслужавам вятъра в платната си.
И да греша... Със моята си мяра.
Сто нощи плетох им въжето.
По пръстите ми дързостта се стича.
Затягам възела със шепот:
- И нека, Господи, да заобичам себе си,
да си простя и тази моя вяра,
че заслужавам вятъра в платната си.
И да греша... Със моята си мяра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Радостина Марчева Всички права запазени
Предложения
-
-
Очите ти са рилски езера, като небето сини и безкрайни! Снагата ти е Стара планина, желана и изпълне...
-
По остри ръбове на спомени възлизам към гърбицата бледа на септември. С алпийска раница и август се ...
-
Отдавна запустял е храмът. Бръшлян на воля стеле се навред. Камбаната – задигната. За мед... На мяст...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
