Когато брадвата
се спуска към дървото,
където временно заето е
пространството.
Секунди на последно осъзнаване.
Секунди, вечност...
след което следва пиянството.
Глух удар,
сблъсък,
крясък може би.
Реки рубинени. От пурпур дъжд вали.
Безумно пиянство.
Взрив на карнавала.
Овации от ляво и от дясно.
Но показната радост не променя
това,
че в дъното остава
празно място.
© Иван Проданов Всички права запазени