16.08.2008 г., 13:06

Екзекуция

642 0 2
 

Когато брадвата

се спуска към дървото,

където временно заето е

пространството.

Секунди на последно осъзнаване.

Секунди, вечност...

след което следва пиянството.

Глух удар,

сблъсък,

крясък може би.

Реки рубинени. От пурпур дъжд вали.

 

Безумно пиянство.

Взрив на карнавала.

Овации от ляво и от дясно.

Но показната радост не променя

това,

че в дъното остава

празно място.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Проданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...