Когато брадвата
се спуска към дървото,
където временно заето е
пространството.
Секунди на последно осъзнаване.
Секунди, вечност...
след което следва пиянството.
Глух удар,
сблъсък,
крясък може би.
Реки рубинени. От пурпур дъжд вали.
Безумно пиянство.
Взрив на карнавала.
Овации от ляво и от дясно.
Но показната радост не променя
това,
че в дъното остава
празно място.
© Иван Проданов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
