ценителка (Мери)
11 372
13.07.2007 г., 12:44 ч.

Екзистенциално 

  Поезия
1349 0 8
 

         Екзистенциално


Ръце, протегнати в просия -

унизителна и тъжна орисия.

Човешки сенки в монолози

и страшни, уродливи пози.

Блуждаещи сред безхаберие

и тържествуващото лицемерие,

изскачат иззад всеки ъгъл

като демони във пъкъл.


А ние правим се, че няма ги.

Забили погледи в земята,

забързани по своите дела

със срам на нашите чела.

Да, бедността и лудостта не са пороци,

но могат да послужат за уроци.

Уви, за ученици няма кандидати

сред управляващи и магистрати.             

13.07.2007 г.              

© Мери Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??