Екзистенциално
Екзистенциално
Ръце, протегнати в просия -
унизителна и тъжна орисия.
Човешки сенки в монолози
и страшни, уродливи пози.
Блуждаещи сред безхаберие
и тържествуващото лицемерие,
изскачат иззад всеки ъгъл
като демони във пъкъл.
А ние правим се, че няма ги.
Забили погледи в земята,
забързани по своите дела
със срам на нашите чела.
Да, бедността и лудостта не са пороци,
но могат да послужат за уроци.
Уви, за ученици няма кандидати
сред управляващи и магистрати.13.07.2007 г.
© Мери All rights reserved.
