13 июл. 2007 г., 12:44

Екзистенциално 

  Поэзия
1350 0 8
 

         Екзистенциално


Ръце, протегнати в просия -

унизителна и тъжна орисия.

Човешки сенки в монолози

и страшни, уродливи пози.

Блуждаещи сред безхаберие

и тържествуващото лицемерие,

изскачат иззад всеки ъгъл

като демони във пъкъл.


А ние правим се, че няма ги.

Забили погледи в земята,

забързани по своите дела

със срам на нашите чела.

Да, бедността и лудостта не са пороци,

но могат да послужат за уроци.

Уви, за ученици няма кандидати

сред управляващи и магистрати.             

13.07.2007 г.              

© Мери Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??