13 июл. 2007 г., 12:44

Екзистенциално

1.7K 0 8
 

         Екзистенциално


Ръце, протегнати в просия -

унизителна и тъжна орисия.

Човешки сенки в монолози

и страшни, уродливи пози.

Блуждаещи сред безхаберие

и тържествуващото лицемерие,

изскачат иззад всеки ъгъл

като демони във пъкъл.


А ние правим се, че няма ги.

Забили погледи в земята,

забързани по своите дела

със срам на нашите чела.

Да, бедността и лудостта не са пороци,

но могат да послужат за уроци.

Уви, за ученици няма кандидати

сред управляващи и магистрати.             

13.07.2007 г.              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...