13 июл. 2007 г., 12:44

Екзистенциално

1.7K 0 8
 

         Екзистенциално


Ръце, протегнати в просия -

унизителна и тъжна орисия.

Човешки сенки в монолози

и страшни, уродливи пози.

Блуждаещи сред безхаберие

и тържествуващото лицемерие,

изскачат иззад всеки ъгъл

като демони във пъкъл.


А ние правим се, че няма ги.

Забили погледи в земята,

забързани по своите дела

със срам на нашите чела.

Да, бедността и лудостта не са пороци,

но могат да послужат за уроци.

Уви, за ученици няма кандидати

сред управляващи и магистрати.             

13.07.2007 г.              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...