Екзистенциално № 4

        Екзистенциално № 4

                               Нобеловата награда за физика

                   за 2011 год. беше дадена за откриването

                   на все по- ускоряващото се темпо на разши-

                   ряването на Вселената...

...И значи тъй, Вселената край нас се разширява,

но неподвластно е това сега за Мисълта

на Рода человечески и как кажи тогава

сами да проумеем, че идва Гибелта!..

А всичко е въпрос единствено на Време

и нищо не зависи и от властта на Бог-

безсилен в Гравитацията нещо да променя

самият Той ще бъде  ненужен Епилог...

... Кои сме всъщност ние?.. А и защо сме тука?...

И смисълът какъв е на тоя наш Живот?..

... Избегнали за малко космическата скука

с единствено възможният ли необмислен ход,

или след дълго скитане из цялата Вселена

открили сме Планетата на своите мечти:

от всички най- красивата (и с Бог не споделена!)

и тук сме се заселили, за вечно може би!...

... И как да разберем сега, че Вечност няма,

понеже и Вселената ще гръмне някой ден-

о боже мой, нима е зрителна измама

Светът ни толкоз хубав, и толкоз подреден!...

Понеже сме невидими в космическите Бездни

и даже да изчезнем, кой би ли го открил?..

... След толкова Вселени и Светове изчезнали-

ни Дявол, нито Бог за нас би затъжил!..

... Ще тръгне от Началото пак Времето да странства

и ще се затъркаля само из Вечността,

но нейде из Безкрая щом срещне пак Пространството-

отново ще заченат Живот във Самота...

... А ние тук напук налудно си живеем

и вечер се опиваме с човешката Мечта:

бленуваща безсмъртие и всеки Миг със нея

и с поглед похотлив- желаем Вечността...

И във Живота тъй безумно пребиваваме

със манията наша за Безсмъртие до днес,

че всеки шанс за Вечност хазартно проиграваме:

божествено-безгрижно!...

                                           ... Но пък с какъв финес!..

... Когато Бог Човека със Обич е създавал

и с много Страст дарил го е дори и със Душа-

оказва се случайно, навярно, е забравил

за Разумът и още полезни куп неща!...

... Не можем да осмислим Реалността на Нищото-

наистина ли значи това е Вечността,

но някъде из Нищото щом стъкнем пак Огнището:

там дом ще си направим да приютим Страстта!..

Коста Качев