Ела!...
Ела!...
Ела в нощта, във звездната,
прекрасен Спомен мил
и ме спаси от Бездната
където съм се свил!...
Разкъсай ти веригите,
в които окован
се блъскам през годините,
а за какво- не знам!...
Хвърли и тая мирова
ненужна, смешна жал:
победата е Пирова*,
триумфът**- закъснял...
А легнем ли на лятната
и топла земна гръд-
почни с невероятната
съдба на своя път...
Разправяй ми, че тъжна си
без Любовта и мен,
но ето: просто длъжна си
да бъдеш в своя ден!...
Замеряй ме с кометите,
повтаряй, че съм лош,
кажи отново клетвите
от друга звездна нощ!...
...Ще слушам аз нехайно там
как лъжеш със финес
и мислейки си тайно сам:
-Нима сгреших и днес?...
...Но в люлката залюшната
на твоите гърди
щом двамата сме гушнати,
а Вятър зашуми-
страстта си непогубена
в едно ще съберем:
обезумели, влюбени...
... (Макар и не съвсем!...)
Коста Качев
*цар Пир победил Рим, но загубил цялата си
войска
**triumphus (лат.)-в древния Рим тържествено
влизане и посрещане в столицата на пълководец-
победител.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
