14.10.2010 г., 14:45

Ела

1.7K 0 9

Сега ще бъда празна, чиста,
като лист разпънат на бюрото.
Докосни го!
Нарисувай ме с мечти!
Сътвори ми приказка от вяра!
Пристъпяй в моя мир на пръсти,
ронлива съм все още!


Очаквам истинската синева,
понесена от твоето ромолене.
Ела, за теб съм нова, бяла,
току родена... жадна!
Не ме щади!
Чертай ме смело, Светлина!

 Музика от слънчеви лъчи!


Ела... да те даря със себе си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Оксана Молер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...