Oct 14, 2010, 2:45 PM

Ела

  Poetry » Love
1.7K 0 9

Сега ще бъда празна, чиста,
като лист разпънат на бюрото.
Докосни го!
Нарисувай ме с мечти!
Сътвори ми приказка от вяра!
Пристъпяй в моя мир на пръсти,
ронлива съм все още!


Очаквам истинската синева,
понесена от твоето ромолене.
Ела, за теб съм нова, бяла,
току родена... жадна!
Не ме щади!
Чертай ме смело, Светлина!

 Музика от слънчеви лъчи!


Ела... да те даря със себе си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Оксана Молер All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...