13.09.2012 г., 23:07

Ела

798 0 0

Ела сега, когато те желая,

когато имам нужда от искри,

когато не съзирам края

и нощите превръщат се във дни.

 

Ела, когато си ми нужен

веднага, в този миг, сега!

Знам, не си за нищо длъжен,

но обещавам свят на чудеса!

 

Ела, познай ме като твоя,

отдай душата си на мен,

после на утрото в покоя

сам ще искаш да си в плен.

 

Ела, когато аз те искам,

защото времето лети,

вълненията бурни плискат,

за първи път отворили очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Стрелчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...