Sep 13, 2012, 11:07 PM

Ела

  Poetry » Love
800 0 0

Ела сега, когато те желая,

когато имам нужда от искри,

когато не съзирам края

и нощите превръщат се във дни.

 

Ела, когато си ми нужен

веднага, в този миг, сега!

Знам, не си за нищо длъжен,

но обещавам свят на чудеса!

 

Ела, познай ме като твоя,

отдай душата си на мен,

после на утрото в покоя

сам ще искаш да си в плен.

 

Ела, когато аз те искам,

защото времето лети,

вълненията бурни плискат,

за първи път отворили очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стрелчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...