Sep 13, 2012, 11:07 PM

Ела

  Poetry » Love
801 0 0

Ела сега, когато те желая,

когато имам нужда от искри,

когато не съзирам края

и нощите превръщат се във дни.

 

Ела, когато си ми нужен

веднага, в този миг, сега!

Знам, не си за нищо длъжен,

но обещавам свят на чудеса!

 

Ела, познай ме като твоя,

отдай душата си на мен,

после на утрото в покоя

сам ще искаш да си в плен.

 

Ела, когато аз те искам,

защото времето лети,

вълненията бурни плискат,

за първи път отворили очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стрелчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...