Ела
На хоризонта залезът лъчист догаря
потънал в меки огнени отблясъци
сякаш портата вселенска се отваря
и проскърцва над кристални пясъци
Като волна птица мисълта ми скита
все към Тебе устремно лети безспир
и размахала криле от Щастие полита
към зенита на безкрайният всемир
Ти ела ръката ми потръпваща хвани
в кръвта ми влей нестихваща жарава
гръдта ми разтуптяна покори и усмири
и да потънем във Нирвана до забрава
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лейди Кетрин Всички права запазени
