На хоризонта залезът лъчист догаря
потънал в меки огнени отблясъци
сякаш портата вселенска се отваря
и проскърцва над кристални пясъци
Като волна птица мисълта ми скита
все към Тебе устремно лети безспир
и размахала криле от Щастие полита
към зенита на безкрайният всемир
Ти ела ръката ми потръпваща хвани
в кръвта ми влей нестихваща жарава
гръдта ми разтуптяна покори и усмири
и да потънем във Нирвана до забрава
© Лейди Кетрин All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
