Ела...

За последно ела,

        прегърни ме

и после си тръгни!

Останата думи много

                      неизказани,

     мечти несбъднати...

Тръгни си, защото ме боли,

         мой не си, а нуждая се

от теб, от нас, от

          прегръдките ти!

Но аз знам, дори да ме прегърнеш,

прегръдката ти не ще бъде като 

                                                 преди - 

задушаваща, истинска, гореща,

                                      а изпросена!

Ела си, а после си тръгни, като

призрак - мит или реалност... 

Ще си кажа - беше сън,

                           забрави!

Но болката - тя не ще

                            отшуми,

                            не ще се 

                            заличи!

Но ти ела, ако искаш дори

                                остани,

но този път - завинаги!